Нека да “застопорим” плъзгача в определена точка на съпротивителния слой и започнем да меним напрежението EIN1. Така ще "изобретим" легендарния пасивен преобразувател напрежение-напрежение (т.е. един делител на напрежение, управляван отляво). Коефициента му на предаване се вижда направо от двата подобни триъгълника. В упражнение 8 ще добавим към това пасивно устройство един операционен усилвател (е, и една идея:)) за да получим активния му "двойник" - неинвертиращия усилвател.

Същият резултат имаме и когато меним напрежението EIN 2 - това пък е делител на напрежение, но управляван отдясно.

А ако меним едновременно и двете напрежения? Така пък “изобретяваме” изключително ценния резистивен суматор на напрежения.

Когато двете напрежения са разнополярни той се превръща в изваждащо и сравняващо устройство, а върху резистивния слой се появява “вълшебната” точка с нулев потенциал, известна под името виртуална маса.

Феномена на виртуалната маса ще използваме доста по-късно за да “изобретим” множество електронни аналогови устройства с паралелна отрицателна обратна връзка.

Накрая, ако започнем да местим плъзгача по съпротивителния слой и отчитаме потенциалите по дължината му ще получим изходно напрежение, пропорционално на положението на плъзгача. Така "изобретяваме" неусетно един чудесен линеен преобразувател преместване- напрежение (сензор).

Супер! Ето как можем да вкарваме механическата величина преместване в една компютърна система!